"Всичко тече“ е казал Хераклит. Ежедневието ни не спира да тече бих казал аз. Летим и препускаме между задачи и още задачи. Пишем календарни графици и следим за стриктното им изпълняване. Храним се и спим по план, а когато спрем за да отдъхнем, всъщност продължаваме да мислим за още цели. Забравили сме да улавяме времето или никога не сме могли. Как се грабва един миг? Това е едно от нещата, които ни показва „Завръщане“...

    „Завръщане“ е документален филм на Николай Василев за художника Станислав Памукчиев и неговата работа. Творецът е професор в НХА от 2000г. Има зад гърба си голям брой международни изложби, участия и награди. Филмът ни разкрива неговите търсения и стимули. Разбираме, че завръщането за героя не е просто физически акт. То е поглед в спомените и взиране отвъд тях.

     Лентата, със своята носталгична нотка, ни кара да се замислим и ни подтиква към осъзнаване на ценното. Тя е добра възможност за бягство от динамичния ни живот. Докосва ни до творчеството на Станислав Памукчиев и неговите вярвания. Кара ни да съпреживеем идеите на художника и да бродим заедно с него. Превежда ни през бреговете на Дунава, местата, където намира материали, и неговото ателие. Показва ни неговия начин на работа, движения, емоции, техники и нещо отвъд.

    Като част от този постмодерен свят, сме заринати от поп-култура, цветове и удоволствия. Малко остават търсещите. Търсещите истински ценното. Професор Памукчиев се отказва от буквалното и пъстро разбиране за всичко. Той залага на честната материя. Използва дарове от вечността, които, прекарани през таланта му, очертават пътища. Така естествени материали „по-силни от изкуството“ като въглени, пръст и пепел оживяват в творбите му. Разляти, раздрани, третирани по всевъзможен начин, те отвеждат до различни места... Ние съзираме черни и бели линии, пръски и петна и не разбираме как сме се качили на машината на времето, сътворена от Станислав. Тя ни върща към духовното.

Духовното... онова, което сме забравили повечето от нас. То е изгубило роля в съвременния ни живот. Останало е някъде, затрупано под всичката ни работа. Сещаме се да го търсим само по празници или в трагични моменти. Станислав Памукчиев твори, за да ни напомни. Идеята зад произведенията му е да ни върне към началото. Онова начало, което е отвъд религия и митология. Да се завърнем към духовната ни първична, семпла, неопетнена същност.